Писмата

Седях с тези две непознати жени, които говореха за ужаса на големите летни бури, във фоайето на хотела, докато чаках да ме настанят, a навън се смрачаваше под все по-сгъстените облаци. За тях също беше първи ден от морската почивка. Те също чакаха за настаняване и из устните им се лееха апокалиптични прогнози, истории за мъртви

Трябва да приемеш целия провал за даденост. Трябва да си мислиш, че те няма. Трябва да умреш, за да живееш. Да полегнеш кротко в хладна яма и да се самоизровиш...

В града валеше вече седмица, когато Вяра видя Петър да пресича улицата на бегом с огромен черен чадър в ръка. За шестте години, в които бяха заедно, тя така и не успя да го убеди да взима чадър със себе си в дъждовните дни. Всъщност изобщо не го беше виждала да носи чадър дотогава...