За вижданото всеки ден и теб не съществува слово. Цветовете са по-силни от графичното и по-бързи от звука. 

Обикалям в краката ти. Ръцете ти месят хляб. Търся левчета, намирам стари дъвки и кутии с неизползвани кондоми. Времето потича в тънка струя и се събира в пъпа ми. Хлебарките и Бог танцуват валс на плота.

Отгоре някой спи. Друг, там някъде, бие жена си. Совалки излитат, приятели и любими приспиват децата си. Градът крещи през бръмтежа на кухненски хладилници, през високите токове на бързите, закъснели и уплашени момичета, през двигатели и падащи листа, в недостига на въздух под одеялото, в капещата пот по дървения под оттатък.

Всеки ден е кадър от дипломен късометражен филм за възрастни.

А есента, с булото на своите дъждовни барове, ще ни събира, близки и унесени. Ще се стъмни и ще се събудиш в мен. 

Завинаги.