Кърмя сина си вече две години и половина. Страшна перверзия, знам. От една страна. От друга страна – к'во толко, „няма нужда от демонстрации“, „всички ходим до тоалетната“.

За това време успях да кача 10 кила, да издам една книга, да изиграя десетки представления на сцена, да стартирам скромен бизнес, с който да си докарвам доходи, докато съм в неплатен отпуск по майчинство през третата година от живота на детето ми, да организирам множество литературни четения, да бъда стипендиант в Созополските семинари по творческо писане на Фондация „Елизабет Костова“, да преподавам малко творческо писане на гимназисти в Пазарджик, да премина курс по кормуване и да взема шофьорска книжка, да продам малко мърч на „Вайръл стихове за секс и драма“, да напиша някои нелоши публицистични текстове, да сваля десет кила, да започна отново да спортувам редовно и да пия бяло вино за удоволствие, когато детето заспи. С малко почасова помощ в някои дни от близките ми. 

Кърмила съм къде ли не – на кръчма, на мол, в гората, пред входа на блока при магазина, докато си говоря със съседите, на плажа в Гърция, в кола, в парковете на София зимата, на площада в Своге, но основно до първата година. После, когато детето вече може да яде кюфте, освен че самото кърмене по естествен път драстично намалява, става и обществено неприемливо да се кърми и една жена започва да се притеснява да прави такива неща пред хората, ако изобщо някога се е отпускала. Или поне аз започнах. 

Някога тогава се дава начало и на ходенето по детски площадки. Чувала съм и съм виждала различни неща за скромния си опит измежду люлките и пързалките. Майки, които пушат цигарки, е обичайна гледка, която не прави впечатление на никого. Един път една жена каза на децата си, които откриха чужда храчка на една катерушка, че ако те станат такива, цитирам, „лайна“, ще ги пребие от бой. Друга майка, преди да избягам в ужас, я подкрепи с думите: „А така, нека си знаят“. Ядат се всякакви канцерогенни субпродукти с неясен състав и желирана консистенция, раздават се на чужди деца. Вадят се снаксове, чипсове, желибони, близалки, смучат се и се ядат от бебета, тодлери, майки и бащи. Пият се хелове и бири. Ако откажеш да участваш във вакханалията, малко те имат за урод родител, който спира детето от нормалното му развитие. Не съм видяла обаче някоя майка да накърми детето си на детската площадка. Аз самата също не посмях там. Да не ме нападнат нещо, не друго. 

От поне година отлагам някои профилактични прегледи, защото не ми се обяснява на български лекари, че още кърмя. Имам усещането, че реагират по- зле, отколкото ако им кажеш, че пиеш ракия ежедневно в начална бременност. Личната лекарка на детето ми е свестна жена, но не е съгласна с препоръките на Световната здравна организация за кърмене на децата ПОНЕ до втората им година, а ако може и след това. Каза, че това било препоръка за държави от третия свят, дето нямали какво друго да ядат. Мисля, че изповядва убеждението, че на децата им се срива психиката, ако посегнат към гърда след осмия, деветия месец от съществуването си. 

Един път един ендокринолог ми каза, че сигурно ми се е изпарило витамин D-то от организма и сега ще развия някоя остеопороза, защото детето ми го е „изсмукало“ през кърмата. Направих сериозен интернет рисърч по темата след това и не видях някъде да има доказателства за подобни рискове. Пуснах си изследвания все пак, лекар е човекът. Витамин D-то ми беше на горната граница. 

Не съм от хората, които смятат, че кърменето е нещо задължително, не членувам в затворена кърмаческа общност, не участвам в тайни култове, където се правят ритуали с кърма, нямам бижута с кърма, въпреки че по едно време бях на ръба да си направя. Хормонален дисбаланс. Имам приятелки, които не са кърмили дори един ден и уважавам техния избор. Общуваме пълноценно и не се мразим. Не смятам, че кърменето автоматично те прави по- добра майка. Просто преди да родя се информирах от официални източници по темата, запознах се в дълбочина с теорията и взех за себе си решението да поема по този път, въпреки че той далеч не е розов и лесен, напротив, и въпреки че в България е срамно и лошо да кърмиш на публични места или след шестия месец от живота на бебето си. 

Не е срамно обаче да водиш детето си на детска градина, ако устата ти наподобява подут полов орган нарочно Това не е срамно. И това не е перверзно. 

Не е перверзно да си набиваш ботокс с неизвестен произход в някакво мазе, а после да приспиваш детето си и да не можеш да му обясниш по приемлив начин защо ти е паднал клепачът, преди да те приемат в Пирогов. Това не е перверзно. 

Не е перверзно да пушиш в лицето на детето си, което е на две, в задимена кръчма в 12 през нощта, където звучи сръбско на макс, а то е без звукоизолиращи слушалки и заспива на масата. 

Не е перверзно да забраняваш на сина си на 2 да си играе с червилото ти, за да не станел гей. Това също не е перверзно, нито е перверзно да ходиш да крещиш на учителките му в училище защо са му писали двойка и забележка, след като си се снимала по прашки в Инстаграм. 

Не е перверзно да опъваш пениса на бебето си, за да се „забели“ – практика, непозната или отречена в повечето цивилизовани страни на запад от Босфора. Стига сте съдили хората. 

Перверзно е да кърмиш на обществени места обаче. И след първата година. Или поне нежелателно. 

Когато бях на 4, живеех в Сирия. Там всички жени кърмеха на улицата. Един от най-ранните ми детски спомени е това. Черни чаршафи с деца на ръце. Да, не им се виждаха лицата. Но за гърдите нямаше проблем. 

И понеже разбирам, че председателят на Народното събрание, госпожа Наталия Киселова, е отклонила молбата на депутатката Лариса Савова от партия „Величие“ да работи с кърмачето си в пленарна зала с аргумента, че „я притесняват заплахите за леене на кръв в парламента“, отправени от лидера на МЕЧ Радостин Василев, искам да я успокоя: Не се безпокойте, госпожо Киселова, от заплахите за леене на кръв, що се касае до майката и нейното бебе. В една друга зала – родилна – изтичат тонове кръв за нула време, пък хората си работят спокойно. После поне месец се лее още кръв всеки ден от тялото на всяка родила жена, докато тя няма време да седне за 20 минути да пие едно кафе. А ако не е родила жената, то по веднъж в месеца от нея пак се лее кръв докъм петдесетата ѝ година.

Така че, оставете жената да работи на спокойствие, ми е идеята. Надали се плаши точно от кръв. Не това е плашещото.