Времената се изменят за минути.
Аз оставам върху сивия диван
и си спомням всичко предстоящо -
онова, което идва.
И било веднъж - отново ще се случи.
Аз съм тук. Но всъщност аз съм Там.

Ние всички опустяваме в тротоари.
Постепенно заизчезваме.
Занямва ни.
Но и всичко е така измамно
някак си.
Така ефирно в националния ефир.

Какво се случва тук преди Великден?
Маскен бал ли? Сбъдване на сън?
Че ние всички всъщност сме сънували
и всъщност никога не сме били навън.
И който помни,
нека да твърди обратното,
животните прибират се при нас
с най-тиха стъпка. Окончателно.
В моретата не шарят водолази.
Кръвта е в кръг. Изпомпване.
Изтласкване.
Безплатни са цветята по тротоарите.
И пролет е. Порастваме. Порастваме
със светлото в деня
и с преповтаряне.